Колелото трака, трака, трака, так
Шарена пътека прави този влак
Бърза той в полето, кара на зиг-зак

Душата на писателя може да бъде зелена,
Ако живота му извира от вечността.
Душата на писателя е вечно зелена,

Листа ми събира безсънните нощи,
Застанала тихо с химикал във ръка
Мисълта ми се рее в различни посоки,

Какво е да си в пълна стая и да усещаш как самотата те изяжда? Какво е да стоиш срещу съпруга си и да виждаш, че той не те цени и не го е грижа за теб? Какво е да живееш с някои и той да не те попита и как си, какво мислиш, какво преживя...